Тричленен  състав на Окръжен съд - Благоевград прецени, че наложената глоба на Т. в максимален размер от 1000 лв. е несъответен,с оглед приетото от въззивния съд, че от страна на въззивника не е осъществен акт на физическо насилие. Магистратите редуцираха размера на глобата до 500 лв.  В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено изцяло.

 Пред Окръжен съд – Благоевград делото е образувано от Г. Т. чрез  въззивна жалба, в която той посочва, че според него първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, освен това защитата на жалбоподателя намира, че решението е постановено в противоречие със събраните доказателства по делото. Производството е по чл.17 от Закона за защита от домашно насилие във вр.с чл.258 ГПК. Подадената въззивна жалба е допустима като постъпила в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

За да произнесат решението си, окръжните съдии взеха предвид събраните гласни доказателства (разпитите на шест свидетели), писмените обяснения на страните дадени пред полицейските органи и прецениха, че наложената молба за защита на К. Д. е основателна.

 Наложените мерките за защита, макар на настоящия етап /с оглед факта за случилото се след това/да не се явяват напълно адекватни, следва да се потвърдят, тъй като втората “забрана за доближаване“ е за срок от 1 година, считано от 15.01.2021г.

От събраните по делото доказателства, Окръжният съд прие за безспорно, че от известно време преди датата 05.10.2020г. отношенията между лицата К. Д. и  Г. Т. са се влошили. Според въззивните съдии данните по делото, сочат, че още сутринта на 05.10.2020г. страните са влезли в пререкание.

При постановяването на решението си окръжните магистрати взеха предвид легалното определение на чл.2 ал.1 от Закона за домашно насилие за „домашно насилие“ и прецениха че, поведението на Т. на сочената дата 05.10.2020г. излиза извън обичайното такова на ежедневния живот с друг човек.   

Според съда установено е, че по отношение на Д., той е отправил заплаха за физическо унищожение, което следва да се третира като акт на психическо насилие. Това е основание да се приеме и молбата й за основателна. Според магистратите не се установява Т.  да е осъществил физическо насилие същия ден.

Окръжният съд определи като правилно първоинстанционното решението в частта, с която е отхвърлена насрещната искова молба за защита, подадена от Т.

В тази насока съдът съобрази, че дори и да се установи на основание декларацията по чл. 9 от Закона за защита от домашното насилие,  Д.  да е отправила обидни според него изрази, не всяко конфликтно поведение и грубост могат да се квалифицират като домашно насилие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.